Лето Господне две илядо и седмо откак пожертва се Христа , есен сребролика е припаднала над земята българска. Че е есен, есен е... И за някои е благодатна. Но само за някои... Златен урожай събраха пашите. Хамбарите им напращяха от щедрата изборна реколта. Страна бедна, но реколтата бива - дал Бог. И Аллах дал... Берачите семе ни едно не посяха, но не месец-два - с години наторяваха. А тоз народ плодовит сорт си бе избрал да засее, други преж тях кръстили го бяха демокрация. Той знаеше, че чорбаджиите ръка пак ще турят на благата, ала мигар гладен се стои? Раб Божи ще сее, големците ще торят, че отговорна е задачата и трудна. И тъй раб до раба, ведно с чорбаджи ефенди демокрация отглежда. Рабът буха, ефенди отгоре... наторява метеното.
   Но случи се осемнайсет лета веч поред реколтата слаба или не толкоз слаба, ала как все става - не достига. Демокрацията хилава и бледа годин след годин - тора ли и силен дойде?... Мигар Андрешко разбира от туй! Роди що роди на демокрацията дървото и първне пашите си пръстите с меда облизаха, че и дваж, и триж ги облизаха, ама как пък не кандисаха!... Накрай за крепостните малко, ала Доган ага е мъдър - ще разпределя, ще тъкми, че за всинца да има. Само пръсти пак да не заоблизва... Мигар с навик се на глава излиза? 
   Но Аллах го е измислил - един да гладува, друг преяжда, и равновесие се така поддържа. Щом го е Бога тъй наредил, що да каже Андрешко? И Доган ага наместник Божи на земята, те ти туй то! От Андрешка барабия, за Догана прокопсия. "Да копам знаем, оно правим!" си рекнал Андро, "Агата ще се за мен погрижи, че е умен, пък я сме прости." И агата тъй направи, че Андрешко да си остане прост. "Ти мен ще слушаш и само мене - му каза - инак кучета те яли, но сега не бой се дорде съм язи тука!" И колко пъти се случеше Андро питане да има, толкоз пъти непонятни отговори му агата даваше. Ала Андрешко реши, че ум трябва, за да се на ага ефенди мъдрите думи разберат. Че веч уточнено беше кой е умния и кой какъв е...
   И дочу наш Андро, че в земя далечна, Ботсуана се зове, рабите по-добре живеят. Земя пустиня там била, рабите черни били, а пашите бели. Тук пък обратнье. И как са се тъй по-сгодно от нас наредили и не само те, а половин свет? - почеса се по брадата рядка Андрешко. А Доган ага и другите паши, негови помошчии дето еничари се зовяха, усмихваха се благо и на Андра думаха, че онуй племе бушмени било по-умно от нашето племе рая. Не разбра наш Андрешко... Но и що ли му е? Да копа знае, Догана другото ще сам оправя.
   Случи се и друго да се разчуе - стражари ходжа да хванат по дивеч да пуца без разрешение от местния бей. Мигар толкоз гладен бил гавроша? "А я поне за леб имам, пак сме добре" - си рече Андрешко и падна на темане мигом с Аллах акбар на уста и признателен на Догана, че го храни.
   И друг урок наш Андро научи. Да земе да се попита защо само тримца закони у Парламента кроят. Че важни били за синца, за целий народ, а те само тримца. На другите не им е мигар работа закони да умуват? Но се случи Доган ага да се разсърди, лют да стане като пиперлия при въпроса на Андрешка. Ала как бедний раб да знай, че Султана велик, там на Станбул, закони реди, а бейовете наши тук само изпълняват и да решат само могат да бъде или да думата на Падишаха?
   Тъй си живота течеше - колкото пъти Андрешко питаше, толкова пъти беше от бейовете навикан. И се наплаши Гавроша, разбрал че да работи трябва, а да мисли има кой... Мигар и да му дадат да мисли ще се справи? Ба! Я си парцалите налягай, че леб трябва за синца да се изкара! А я леб изкарвам, пък гладен стоим... Ала агата знае, от мен работата. Такива неща си Андрешко мислеше, а то от работа и да се опита да мисли много-много време нямаше. Но така си беше, че гладен стоеше, а пак доволен беше. И не доволен ами уплашен. И не ми бил само уплашен, ами в хомот впрегнат. И не знаел добре ли му е, зле ли - кой да му каже? Защото да му се каже всичко трявало. Нито пък помнел как е било. Мигар по-добре? Пак кой да му каже... Но все пак му казвали: От туй по-добре ти не мож да си и само на нас това дължиш!... А били избори. И рабът копал, нейде и гласуване му казвали на туй, а бейовете все си тъй обилно торели.

P.P. Това беше смел напън по никое време да пресъздам по неопределен и от мен самия начин последните актуални абсурди в окаяната ни колония. За изборите като цяло и схемата - отгоре ни се пускат месии-спасители, а ние имаме честта да си изберем кой да ни избави от проблемите (разбирай парите ни!). За поредният "шок и ужас", че вече и Африка е по-благоприятна бизнес среда в лицето на Ботсуана. За долното падение на архиерейски наместник, хванат да бракониерства и най-подир - за чутовните планини от храброст, които трима депутати са сътворили, докато коват закони от знаково значение за обществото. Сега тримца от общо осем са обсъждали да се върнат ли лекарските кабинети в училищата, а да не забравяме преди време и жалката картинка на празната пленарна зала при гласуване на важни промени в Наказателният кодекс. Само когато си гласуват заплатите кворума е пълен и залата пращи по шевовете, глъчката напомня тържище... Ама аз съм писал вече за тия неща - от нашите среди са дошли, като нас са възпитани и най-подир ние сме си ги избрали! Да ни е честита Парламентарната република без Парламент - той само фигурира като институция, иначе никой не го е видял да работи като такъв и съответно никой не е чул, видял или разбрал да са свършили нещo полезно родните депутати!