Подозренията на всеки разумен човек се оправдават ден след ден... Пак ли трябва да се избира по-малката злина? Не търсим най-добрият, а най-приемливият ( а приемлив не е гаранция, че се покрива с подходящ! )  и така вече много години, та се вижда по този път до къде сме стигнали. Хайде, няма да казвам, че "всички са маскари", но ако все пак има свестни, явно някой и/или нещо не ги допуска до властта.
Да помислим... Ако има политици, които са съвестни и мислят не само за себе си, то те няма да се обогатят кой знае колко от службата си при липса на далавери. В частния сектор образовани специалисти взимат много повече от депутати разни и кметове. И погледната по този начин длъжността кмет не е особено привлекателна - ще има едва ли не къртовски труд ако си отдаден на каузата да служиш на хората, а келепира няма да е голям. Но подобен човек аз не виждам, защото с просто око се долавя, че всички кандидати се борят за кокала, а не за честта да решат проблемите на хората. Те ако знаеха значението на тая дума "чест", може би нямаше да сме на тоя хал. Поне сегашните силни на деня доказаха, че могат да бъдат всеотдайни - такива са в борбата си за власт.
И в този ред на мисли някой иска да ми каже, че Заимов се е появил отнякъде, за да спаси света?  Лично на мен ми настръхва косата като видя заслепени и зомбирани хора, залитнали в ляво или в дясно и с всички сили възхваляващи своя кандидат, а същевременно бясно отричащи "вражия". Май повечето гледат кой от коя партия е издигнат, а не личността. Ако гледаха личността, нямаше да видят нищо, защото май личности няма. Вижте, че се акцентира върху отрицателните качества на опонента, а не върху положителните такива на подкрепяния кандидат... Абе смешна работа!
Та питам се докога ли ще търпим да ни се предлага една щайга с гнили ябълки и ние погнусени да ровим, за да намерим най-малко развалената?... И ако погледнем на живота като на плодно дръвче, какво виждаме - плодовете за тях, "дървото" за нас! А кои са тези, които обират плодовете? Кои са не може да се обобщи, защото едни идват, после други ( абе май са все едни и същи, а? :}}} ), но общото между тях е, че НИЕ им даваме възможността да берат плодовете на нашият труд! Плодовете са си наши, но берачите не ги избираме ние. Предлагат ни се няколко, ние посочваме един-двама, а накрая берат всички, просто посочените стават "баш-берачи". Ама как стигат до конкурса, по каква схема? Кой ги издига в кандидати?... Едно е ясно - не и ние! И така се стига до абсурдното положение с гнилите ябълки. В листите попадат хора, които не могат да четат и пишат, но ние сме длъжни да ги изберем да ни управляват, защото други просто няма. Да избереш мошеник или да не гласуваш - друга алтернатива няма!
Но сред морето на тоя изстрадал народ има много умни хора, обаче всеки играе сам за себе си и затова ако я караме така, още 100 години преход няма да променят особено битието ни. И прави са тези, които казват, че нищо не зависи от тях - така е! Общото благо не зависи от нас поотделно, като личност всеки отговаря сам за себе си. Ние всеки поотделно сме клетките на обществото, но няма никакъв смисъл ако функционираме изрядно, но не образуваме един цял организъм. Казваме - абе аз съм съвестен, ама съседа отдолу прецаква работата... В един вход стъклата изпочупени и се събира, за да се подменят - всеки дал, само един не дава и никой поотделно не може да го принуди да се включи, това е факт. Обаче ако целия вход с отношение го застави да участва? Човек може ли да живее абсолютно сам? Не мисля. Това е пример, че сме по-силни заедно, а не поотделно, колкото и силни индивидуалности да сме. Вкъщи като трябва да се оправяш с жената, ти си на ход, там помощ не трябва да очакваш, но за всичко останало? Всички сме хора, имаме едни и същи потребности - защо трябва всеки поотделно и по различни начини да си ги набавя. Всички виждаме, че е по-трудно... А безспорно сме нация от дребни тарикати и все търсим лесното. Как става така, че уж сме големи хитреци, а в най-важната област на живота сме тъй непрактични. Отговора се крие в нежеланието ни да поемаме отговорност.
Говорим си, че било дълг да се гласува... Но пак разглеждаме нещата всеки сам за себе си - иди да гласуваш, за да се оправиш иначе после нямаш право да се оплакваш и бла бла бла.  То наистина освен да се оплакваме май друго не вършим, а?... :))) Ами да вземем да я свършим най-накрая някаква, викам аз! Но да се върнем на най-важното - за отговорността. Никакъв дълг не може да ти се вмени ако не го чувстваш отвътре. А какво ли ни чака занапред като гледаме какви са тинейджърите - разглезени, не им пука за нищо и от никой... Върху тия хора ще падне след време отговорността да продължат делото българско. И понеже вече казах каква е днешната младеж, затова е толкова мъждиво, а не светло бъдещето ни. И понеже сме на тема отговорност - кой е отговорен за безотговорността на младите хора? Всеки прехвърля вината на друг - точно това, което аз казвам, че никой не е съгласен нещо да зависи от него, а иска някой друг да свърши работата.
Ще повтарям тия думи отговорност и заедно, докато се появят хора, които са готови да понесем отговорността заедно. Знам, че ги има и не са никак малко. Просто са смачкани от тези, които нямат интерес да бъдем заедно, защото те са силните на деня и имат властта да го сторят или по-скоро ние им позволяваме да го постигнат. Шепа хора си играят с живота на милиони и няма кой да им потърси отговорност за провалите. Умишлено ни държат гладни и прости, за да ни управляват по-лесно. Аз сега наистина съм гладен, не съм обядвал, но искам да кажа, че не съм и прост, което пък не значи, че съм умен... Сега отивам да обядвам, а вие си помислете кога ще започнем наистина да се държим заедно като общество и да не бягаме от отговорностите.

Не знам на кой бе мисълта:
"Единствената разлика между хората и животните е в това,
че при животните колективната лудост е изключение,
а при хората - правило"

Дори и нулевият интерес към постинга ми е доказателство за това. Ако примерно бях възхвалил някой от емблематичните кандидати в битката за София, щяха да се избият да четат и коментират всички. Едните да защитават кандидата си, другите да го оплюват... Ама пише ли човек нещо, което наистина може да е от полза за всички ни - на кой му пука?! :) Само виж журналистите с какви глупости ни занимават. Хората така са свикнали... Ами ето важи и една друга приказка - всеки народ заслужава съдбата си!

Да прав си за бягството от отговорност. И сега е точния момент за подобен апел. Дано да те чуят повече хора, защото няма да идат да гласуват, а после пак ще мърморят. Не сме способни за някакво по дейно участие и сплотеност(сори не намерих по удачна дума) в обществения живот. Така се оставяме сякаш течението да ни влачи, а това не е на добре. Поздрави и лек ден:))

Да, точно така - оставяме се на течението... И чакаме да ни изведе до добро! Разчитаме проблемите да се решат случайно и ей-така от самосебеси. Вярваме ли, надяваме ли се само, някой да се сети за нас... Е - не се сеща никой, това поне дано сме разбрали! Лек ден и на теб!

Но хората се защитават и прави са като казват, че всеки допринася с нещо за... по някакъв начин.
Така е но мисля че това се отнася за нормални държави, където нещата се дооправят.
Ние сме в потъващ кораб,така ли е?
И лодки няма...
И викове няма...
И светлина няма...

ежедневно, ежечасно и ежеминутно от всички тия лъжеизбрани народни управници, какво му остава на човек, да се спасява сам, щом няма оправия.
Съгласна съм, че заедно можем повече, но явно имаме още много път да извървим за да го постигнем.
Едва се прокрадва някаква светлинка в тунела със зараждане на гражданското общество.
Доживйом увидем!!!

Дали потъваме - може би. Ако не останат само цигани в тая държава, може още десетилетия всичко да си върви по старому, както е сега. И в тоя смисъл ме притеснява, че не се развиваме, а си стоим на едно място, да не кажа, че се връщаме... Постоянно се появяват нови проблеми, а ние не можем още със старите да се справим. Примерно боклука на София. За 10 години не е решен този проблем дори частично, а напротив - става по-зле. И това е... Има само питания, нарастват ден след ден, а отговори сякаш няма.

Смачкани сме отвсякъде и като се замисля пак добре се държим. Други народи може и да не оцелеят от това, което ние караме. Хората цял ден се питат хляб и какво ще ядат довечера и като се приберат, лягат да спят рано веднага след вечеря, за да не огладнеят пак... Цялото им същество е заето в борба за физическо оцеляване и никой не мисли за култура, духовността закърнява. Ако не излъжеш, ще стоиш гладен. И хората свикнаха да лъжат, всеки иска да яде!
Е да, правителството ни обяснява колко сме добре, а хладилника пак е празен - аз на това вярвам. Знам много хора, които наистина нямат възможност да се хранят добре - това се случва в 21 век в ЕС! Не искам да обвинявам конкретно никой, защото всички са виновни - и работниците се правят, че работят, а работодателя ги лъже, че им плаща; и политиците се правят, че им пука за нас, а и ние не ги ценим, дори и все пак да направят нещо за нас...
Така че да се захващаме, братя българи, за работа и да започваме на чисто, с едно наум от миналите грешки и с вяра в бъдещето. Но... нека пътят е нов! Аз лично не вярвам, че пътеката ни в момента води към успеха...
А ти кога ще ни представиш и втория си постинг? :) Мисля, че вече е време...