Заглавието е лирическо... Но аз не съм поет! Нито пък животът ни тече като рими... В нашата сурова, българска действителност, няма как да свържеш политиката с поезия. Тя е мръсна дума, всички сме откърмени с този постулат. Но бедата е, че тези, в чиито ръце е властта, я омърсяват още повече. Иначе всеки знае, че не може да се угоди на всички и винаги ще има недоволни. Всеки знае, че "трябва" да се краде - да оперираш с милиони и да не си оближеш пръстите ли?... Да, да!!! Ето, казвам ви го в прав текст - и аз да съм министър, и аз ще крада! Животът е такъв, че станахме прекалено зависими от парите... И не казвам, че няма истински честни хора, но на хиляди да намериш един-двама такива! И да палиш, и да не палиш свещ,все тая - трудно ще откриеш светец на земята, те обикновено са в друг свят, тук някакси няма условия, за да ги има и да оцелеят. Пък и нали знаете, че с каквито се събереш, такъв ставаш. Един честен сред 100 непочтени - познайте кой на кого ще заприлича!
    И понеже вече така или иначе си признах, че съм "склонен към кражба", мога да продължа да бъда откровен с вас. :))) Та ето какво - аз не очаквам от политиците да не крадат! Не съм обсебен от утопия, че видите ли "народните избраници трябва да са едва ли не свръхчовеци" - да съчетават само добри качества в себе си и да са пример за подражание. Аз не знам място по света, където политиците да са модел за подражание, колкото и добре да живеят хората там. А ние тук очакваме неочакваното, да не кажа невъзможното. Знаем си, че няма да я бъде и чакаме не да се оправдаят "очакванията" ни за добро управление, а точно обратното - да се провалят политиците и "умните" глави да кажат - видяхте ли?! Защото в крайна сметка такива са ни очакванията - че пак ще ни измамят и пак ще сме си зле. В такава обстановка, когато и сами не си вярваме, няма как "да ни провърви". "А очаквах, че ще имам четворка" се случва само в рекламите и приказките, но в реалният живот твърде рядко, за съжаление! И в тоя ред на мисли какво излиза - че ние ги избираме едва ли не, за да ни излъжат, а те какво, да не ни излъжат ли?
Затова аз апелирам за реализъм! Реализъм в очакванията и съответно реализъм в действията на хората, от които зависи съдбата ни. Но трябва да разберем и друго - че съдбата ни зависи от тях, а те от своя страна зависят от нас! Знае се, че в природата няма нищо случайно, нима нашите депутати са наистина Божествени създания, за които не важат физичните, природните, че и човешките закони? За физичните и природни закони някой се е погрижил, за да се отнасят и за Тях, а за да се съобразяват и с човешките закони кой трябва да се погрижи? Ами човеците! А човеците или хората - ами това сме ние! И в крайна сметка какво излиза? Че не си вършим работата... Да, да - точно ние, обикновените хора! И ние имаме задължения, не само права. А основното ни задължение е да се грижим за правата си - отново един затворен кръг!
  Не само в политиката, а и във всяка сфера на живота, ако оставиш някой безконтролно да се грижи за правата ти, не очаквай нищо добро. А ние, хората от народа, по какъв начин се грижим за правата си? Вече описах картинката - кой ходил да гласува, кой не ходил, а накрая пак всички ядем дървото! И тук е моментът да кажа, че е наивник този, който си мисли, че с масово гласуване ще решим проблемите си. Защото един политик дали ще бъде избран от един милион или от пет милиона, все тая - той пак ще прави каквото си иска ако всичко се запази постарому. Лично за мен да гласуваш не е равносилно на това да търсиш правата си. За нашата действителност това е пошло и нагло - вие имате пълното право и свобода да ме изберете! Ето това е посланието на родните политици и хората долавят този цинизъм, затова и скоро няма да има масово гласуване. Егати свободата, а - да имаме правото да изберем кой да ни краде! :)
   Но стига съм обрисувал настоящето, нека споделя с вас и някои решения, които са лично мое виждане и на ангажирам никого с тях. Казах вече какви са ни правата... Те се искат, а не се дават! Да дадем властта в ръцете на някой и да чакаме мълчаливо да се погрижи за нас е наивно, а ние точно това правим! И в такъв случай излиза, че трябва да се сърдим, хайде не само на себе си, но преди всичко на нас самите! Уж всички знаем приказката за зелника и кой го яде, и кой му го дава, но продължаваме да се държим като ощипани ученички - смъкнали сме си гащичките и очакваме да ни се размине. Ами не само, че не ни се разминава, а наистина яката ни таковат! И така ще е, докато не променим мисленето си, че някой е длъжен да се погрижи за нас. Това е може би вредна черта в характера ни, която партията майка ни завеща. Тогава контрола е бил пълен. Милицията минава по заведенията и като набара някой в трудоспособна възраст да не работи - я ела тука, ти защо така? Та и сега сякаш чакаме някой да дойде и да ни принуди да работим за себе си. Да - за себе си! Затова е вярно схващането, че сме робски народ. Всичко идва от мисленето. Както я караме сега, винаги ще сме роби, било дори на самите наши политици. Знаем си, че нещо не трябва да е така, както е в момента, но ако някой не ни каже направи това и това, цял живот ще гледаме как нещата се случват неправилно. А може да бъде и много по-добре! Всеки човек е личност! Какво чакаме - Левски да стане от гроба ли? Ако това чакаме - някой да се появи отнякъде и да ни поведе, горко ни. Иначе не се съмнявам, че все някога ще се появи някой и ще ни поведе, но накъде? Към личния си успех, не другаде. Затова нека започнем да осъзнаваме своите си възможности и да разберем веднъж завинаги, че "ако искаш нещо, което никога не си имал, трябва да направиш нещо, което никога не си правил"!
   А какво не сме имали никога - хубав живот, в пълният смисъл на думата. Свобода - тя никога не може да бъде пълна. Защото има хора, които непрестанно ни плюят в ушите "свободата, свободата..." и с това ни превръщат в роби на свободата. Каква ирония, нали? Не говоря за личната свобода. Тя зависи най-вече от самият човек. Но не може да има седем милиона личности и седем милиона разновидности на обществената свобода. Частна собственост, това, онова - частната собственост да бъде еднакво защитена, независимо от собственика, а не власт и пари имащия да бъде тотално неприкосновен, а обикновеният човек да разчита на милостта на последния. Но за целта обикновеният човек трябва да изиска своята неприкосновеност, а не да чака чичко паричко да му я предостави - това вече го обсъждах... Но какво да направя, че като се замисля за живота ни и това виждам - как чакаме някой да падне от Марс и да ни оправи! А това противоречи на реализма, към който призовах... Защото нашите политици могат да си сложат антенки и да заприличат на извънземни. Ако това ще ги задържи на власт, не се съмнявам, че ще го направят, нито пък си правя илюзии, че няма да има и такива, които наистина ще ги помислят за извънземни. И с това няма да бъдат далеч от истината, защото нашите политици наистина се държат като извънземни! Но това поражда един друг въпрос - а ние какви сме, земляни ли?
   А сега да разгледаме въпроса защо депутатите са такива - добри или лоши, земляни или извънземни, преценете сами! Виждаме как на всички етажи в обществото кипи "борба за кокала". От депутатите до обикновените хорица картинката е една и съща. Залогът е много по-голям при управляващите, но тези кални номера не са ги научили в Парламента, а от реалният живот. Довчера псуващият и недоволен гражданин, днес е избран на някакъв пост и "забравя за гладните години", но и нещо повече - в поведението си се превръща в пълно копие на предшественика си, от когото самият той е бил така недоволен... Така че в този смисъл, ако политиците ни са извънземни, ние няма как да се окажем земляни! Те са "маскари долни, а народеца наш си е толкова добър", така ли? :))) Тия хора, които сега се изживяват като големци, са дошли от народа, с нашето възпитание, с нашият морал. Е, има и изключения, когато във властта се появяват и разни, които нито са живели сред нас, нито си имат представа от живота ни, но кой ги е допуснал да са там, макар и видимо некомпетентни? Ами пак наша си е вината! Затова нека да коригираме нашите си грешки, вместо да се оправдаваме само с чуждите!
  Някои хора не спират да повтарят до болка познатото ни, че "всеки народ заслужава съдбата си" или управниците си, което е едно и също. И всички го знаем това, но не го разбираме. А ето това е разликата в случая, когато си назубрил урока и моментът, в който си разбрал за какво става дума, а не просто да повтаряш наизустени думи, които нищо не ти говорят. Затова трябва да се измисли начин българите да разберат кое е добро за нас, а не само да ни се казва от тези, които са разбрали, но да не се намира правилният подход, с който думите да стигнат до неразбралите като достъпна материя. Нека спрем веднъж завинаги да се самозалъгваме, че нищо не зависи от нас, а да вземем нещата наистина в свои ръце. Защото просто да отидеш и да гласуваш - това не може да създаде гражданско общество. Това общество, а и всяка отделна личност в него, имат и задължения, а не само права. Но е много по-лесно да кажеш, че нищо не зависи от теб и да избягаш от отговорност, нали? Аз обаче ще си послужа с друга една приказка - евтиното излиза скъпо! Същото е и с лесните неща в живота - не ти струват нищо, но накрая плащаш скъпо за удоволствието да си бил пасивен!

P.S.   За да напиша това, бях вдъхновен от последният постинг на raykov - един чудесен млад човек! Не че аз съм стар, нито пък той е извършил грях като е заел музата ми, вместо някоя госпожица - имам си такава муза, да е жива и здрава! Просто изпитвам удовлетворение, че има и други млади хора съмишленици, защото освен, че е обезкуражаващо ако разбереш, че си сам, то се губи и смисълът да се бориш с вятърните мелници, подобно на Дон Кихот, и всичко това само за себе си...

Ей,момче страхотна философия поднасяш!Поздравления чаровнико!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Да взема да се изчервя ли... :))) Поздрави!

че ако станеш министър би крал наравно с настоящите министри, но съм съгласна, че свободата е във всеки от нас и всеки я има толкова, колкото си я пожелае, никак не е лесно но свободата трябва да си я извоюваш!
Така е било откакто свят светува,така и ще бъде!
А ти с тези твои размисли ме караш да вярвам, че не всичко е загубено и ето аз бих гласувала за теб и такива като теб, защото ти не си от крадливите, а от мислещите!
Поздрави!!!

Но приятелю, в началото на постинга мислите ти са временно обезверени, може би се чувстваш сам, но не е така, не си сам. Съществува дори и този свят, когото ти наричаш мечтан. Той е във теб, във мен и във другите. Много са тези които мислят така и ще бъдем "място за подражание".
Как добре го казваш!...развързваш ми мислите.
Време е да проговорим.Подкрепям те.
Поздрав!

Да взема да се кандидатирам ли... За нещо си, все едно какво. :)))))))))) За дървен философ на бедните примерно...
Има много какво да кажа по темата, но понеже тъй или иначе блога ми не се чете много-много, ако започна да споделям мислите си в коментари към собствените си постинги, то те ще се загубят съвсем... Затова ще ги споделям в отделни постинги, пък дано някой да благоволи да си изгуби времето запознавайки се с тях.
Иначе ти благодаря за добрите думи и всичко добро от мен!

Дано да е както казваш! Дано да има още много, които мислят така... Но идва време, когато мислите трябва да се кажат на глас, а не да се спотайват дълбоко в главите и душите ни! В противен случай ще си останат само мечта - хубава, но неизживяна.

"Не само в политиката, а и във всяка сфера на живота, ако оставиш някой безконтролно да се грижи за правата ти, не очаквай нищо добро"

Един от начините за контрол е непрекъснато провеждане на референдуми
(както в Швейцария)
НО ... за 18 години има ли и един проведен референдум?

Много хора дори не знаят що за животно е това референдум и има ли то почва у нас! С умишленото лумпенизиране на нацията през годините трудно ще се справим в кратък срок. Истина е, че не са останали много читави хора! Някои може и да възразят, но си е факт.... Има изключително интелигентни хора, но малко на брой и доста от лумпените. Както в материален аспект средна класа при нас няма, така ги няма и нормалните хора в духовен план, а се поляризираме в двете крайности - или много умни, или крайно ... неумни. На този фон трудно ще се проведе и референдум. Току виж римляните ( нали така ги наричат - някакви потомци на Ромул) започнат да искат пари и за да си дадат мнението в евентуален референдум. Хората дотолкова свикнаха с напълно погрешната мисъл, че нищо не зависи от тях, че дори на референдум активността ще е незадоволителна! Ама такива сме си - мърморим цял живот, ама така и не казваме на глас какво искаме, а и нещо повече - май не знаем какво искаме!

Здрасти!
С теб се срещаме често при екстремните папагалчета.Прави ти чест добрия начин на изказ и мислине.ДОБРИТЕ ДУМИ НЕ ВОДЯТ АВТОМАТИЧНО ДО ДОБРИ ДЕЛА.Нужно е нещо повече.Практически стъпки и действия,които да довеждат до резултати,добри и полезни за хората,за народа.Как да се постъпи,какво да се напрови,кога,от кой и как,къде,по кое време и т.н. в чисто проктически план,за да започне промяна към добро.Закона да е на власт,да решава,кое е добро и правилно,а не парите,а не властимащите да решават винаги в тяхна угода и полза,кое е добро и зло.Думите,хубавите думи,и умните и мъдри думи си остават само думи,ако не са подкрепени с дела.
Какво да се направи,къде,как, кога,и от кой,за да започне промана към добро за народа,за всичи.Това са една малка част от проблемите за решаване.И дългият път започва с първа крачка.Все някой трабва да я напрови.За сега няма такъв.Защо?...

Ето, че си попаднал на правилното място! Какво, къде, как, кога и от кой да се направи може всеки, както и ти, да предложиш, стига да имаш ясна визия как да станат нещата. Когато се съберат неколцина, които не само да кажат, а в последствие и да докажат, че не се стремят само и единствено към лични облаги, тогава може и да стане нещо. Иначе да чакаме да излезе от някоя паланка новият селски цар Ивайло и народа да го следва като стадо, без да разбира същността на нещата...
Както изяснихме, не е нужно само да имаш добри намерения, а и да си отговорен. Защото българина е заклет фен на "безплатната" демокрация - едно на ръка, че все чака някой друг да го оправи ( а те ни оправят и още как, но в библейския смисъл! ) и после да има друг виновник за неуспехите и друго, че всеки прави каквото си иска и накрая очаква да има ред...

извинявай май ми дойде дълго и шрифтът нещо дребен, но усетих че си го писал със сърце.
Радвам ти се, лека нощ :)

Коригирах шрифта! Не че пак ще го четеш, но си взимам бележка... :))) Иначе е факт, че съм го писал със сърце, аз по друг начин не мога. Лека нощ и всичко най-хубаво!